28.11.2015 г., 22:38  

Спомен

478 0 0

Мълчание в тъгата спряло

като капка дъжд в мъгла

и помним с теб единствено раздяла,

която никога не е била.

 

Лицето сянка замъглява,

сърцето в огън се стопява,

кръвта кипи и чак тогава

разбирам кой пред мен застава.

 

Лицето ти не помня все така

и все пак за теб не спрях да мисля.

В душата ми, аз чак сега разбрах,

любов една таи се.

 

Сълзите ми не спират да се леят

от слепите, помръкнали очи, 

че ласката от спомена излязла

напомни ми кой беше ти.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...