Спомен

Мълчание в тъгата спряло

като капка дъжд в мъгла

и помним с теб единствено раздяла,

която никога не е била.

Лицето сянка замъглява,

сърцето в огън се стопява,

кръвта кипи и чак тогава

разбирам кой пред мен застава.

Лицето ти не помня все така

и все пак за теб не спрях да мисля.

В душата ми, аз чак сега разбрах,

любов една таи се.

Сълзите ми не спират да се леят

от слепите, помръкнали очи, 

че ласката от спомена излязла

напомни ми кой беше ти.