Спомен
749
0
0
Спомен мой, ти пак се върна,
тъй далечен беше ти,
жив във мен и незабравен,
и изпълнен със мечти!
Колко минали години
търсих те в живота свой,
тръгна си аз щом не исках,
днес си тук и пак си мой!
Спомен мой, сега кажи ми,
мислеше ли ти за мен,
остаряхме двама с тебе,
на живот различен в плен!
Остани, не си отивай,
с теб ще доживея аз
дните нови и красиви,
чувайки пак твоят глас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилиан Примов Всички права запазени
