10.11.2013 г., 12:14 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
496 0 0

Спомен мой, ти пак се върна,
тъй далечен беше ти,
жив във мен и незабравен,
и изпълнен със мечти!

Колко минали години
търсих те в живота свой,
тръгна си аз щом не исках,
днес си тук и пак си мой!

Спомен мой, сега кажи ми,
мислеше ли ти за мен,
остаряхме двама с тебе,
на живот различен в плен!

Остани, не си отивай,
с теб ще доживея аз
дните нови и красиви,
чувайки пак твоят глас!

© Емилиан Примов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??