Спомен
747
0
0
Спомен мой, ти пак се върна,
тъй далечен беше ти,
жив във мен и незабравен,
и изпълнен със мечти!
Колко минали години
търсих те в живота свой,
тръгна си аз щом не исках,
днес си тук и пак си мой!
Спомен мой, сега кажи ми,
мислеше ли ти за мен,
остаряхме двама с тебе,
на живот различен в плен!
Остани, не си отивай,
с теб ще доживея аз
дните нови и красиви,
чувайки пак твоят глас!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилиан Примов Все права защищены
