20.02.2016 г., 22:27

Спомен

915 0 10

Знаеш ли..,,балонът се надува",

играхме някога като деца..

и спука се на колелото гума,

веригата е паднала в калта...

Успяхме ли да преброим звездите,

светулките да пуснем през нощта?

Успяхме ли да съхраним мечтите..

или рециклирахме ги до една?

Успяхме ли да литнем в небесата,

да нарисуваме дъга със тебешир..?

Превърнаха ли се апашите в стражари?

Запазихме ли този детски спомен мил?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нони Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...