Feb 20, 2016, 10:27 PM

Спомен

  Poetry » Other
919 0 10

Знаеш ли..,,балонът се надува",

играхме някога като деца..

и спука се на колелото гума,

веригата е паднала в калта...

Успяхме ли да преброим звездите,

светулките да пуснем през нощта?

Успяхме ли да съхраним мечтите..

или рециклирахме ги до една?

Успяхме ли да литнем в небесата,

да нарисуваме дъга със тебешир..?

Превърнаха ли се апашите в стражари?

Запазихме ли този детски спомен мил?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...