30.03.2006 г., 17:11

СПОМЕН

806 0 4

 

Лятна вечер.

Отправих

нагоре очи.

 

И видях аз

безкрайно,

чаровно

небе със звезди.

 

От тях най-омайната

за мене

бе Ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички!
  • Стихчето ми хареса.
    Прочетох всичко твое.Силата ти е в прозата.
    Пиши!
  • Детска история...тфа не е поезия...съжалявам ама повече от 3 за да се амбицираш немога да ти пиша..
  • "momiche" ?!?И вие така си пишете ! А стихчето е хубаво . Има какво да се желае , но ... . А коментарите Ви направо са ...!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...