Спомен
От теб остана островче от кал
сред двора ти – море от буренища.
Душата ми разкъсва се от жал
по тебе – рай, превърнат в пепелища.
Най-скъпите ми спомени са там -
погребани под прашно покривало.
А знам… Ах, само аз си знам,
сърцето мое как е овдовяло!
Отрязана черешата мълчи,
изхвърлила на тайните ми ключа –
пропита с най-горещите сълзи
и хиляди молби от друг нечути.
Оградата на пътя чак лежи,
а беше толкоз трудна за прескачане…
Сега тежи затрупала почти
чемширите и питомните макове.
Потъна ли в забрава, свиден дом?
Тъгуваш ли по детските ми стъпки?
Изсъхна ли от болка всеки клон,
напразно толкоз пролети напъпил?
Прости ми, че заминах на далече..
Боли ме, че си тъй осиротяло,
пристанище на скъпото ми детство,
днес в спомените мои оживяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
