Спомен
От теб остана островче от кал
сред двора ти – море от буренища.
Душата ми разкъсва се от жал
по тебе – рай, превърнат в пепелища.
Най-скъпите ми спомени са там -
погребани под прашно покривало.
А знам… Ах, само аз си знам,
сърцето мое как е овдовяло!
Отрязана черешата мълчи,
изхвърлила на тайните ми ключа –
пропита с най-горещите сълзи
и хиляди молби от друг нечути.
Оградата на пътя чак лежи,
а беше толкоз трудна за прескачане…
Сега тежи затрупала почти
чемширите и питомните макове.
Потъна ли в забрава, свиден дом?
Тъгуваш ли по детските ми стъпки?
Изсъхна ли от болка всеки клон,
напразно толкоз пролети напъпил?
Прости ми, че заминах на далече..
Боли ме, че си тъй осиротяло,
пристанище на скъпото ми детство,
днес в спомените мои оживяло.
© Деница Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрав и от мен!
-
Четох го още днес, но сега се връщам да коментирам. Докосваш сърцето, Деничка!🌹
-
Аз ви благодаря! Наистина "кой ли не носи подобен тъжен спомен в душата си"...
-
Прекрасно, както винаги, Дени
Благодаря! -
Човек често се връща към спомените от детството, дома, където е роден, за да открие с тъга и горчивина, разрухата, в която се е превърнала родната му къща... Силно и навеждащо на размисли...
Домът... Хората, които живеят в него са душата и духът му. Когато го напуснат, както всяко нещо, което носи дух и душа, домът остава без без тях и почва да се руши. Тъгата по неговите стопани... Поздравления за философския стих! -
Красиво е! Успява да накара читателя да усети емоцията, която е вложена. Поздравления!
-
Кой ли не носи подобен тъжен спомен в душата си след раздяла с родното гнездо...
Поздравления, Деница! -
Боли те. Има и такива болки, които си ги носи човек и не иска времето да ги лекува. Много хубаво....
-
Поздравявам те за този въздействащ стих!
-
Много ми хареса! Болезнен спомен...
-
Много хубаво.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
