Jun 4, 2020, 7:56 AM

Спомен 

  Poetry
261 9 11

© Деница Ангелова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  227 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрав и от мен!
  • Четох го още днес, но сега се връщам да коментирам. Докосваш сърцето, Деничка!🌹
  • Аз ви благодаря! Наистина "кой ли не носи подобен тъжен спомен в душата си"...
  • Прекрасно, както винаги, Дени
    Благодаря!
  • Човек често се връща към спомените от детството, дома, където е роден, за да открие с тъга и горчивина, разрухата, в която се е превърнала родната му къща... Силно и навеждащо на размисли...
    Домът... Хората, които живеят в него са душата и духът му. Когато го напуснат, както всяко нещо, което носи дух и душа, домът остава без без тях и почва да се руши. Тъгата по неговите стопани... Поздравления за философския стих!
  • Красиво е! Успява да накара читателя да усети емоцията, която е вложена. Поздравления!
  • Кой ли не носи подобен тъжен спомен в душата си след раздяла с родното гнездо...
    Поздравления, Деница!
  • Боли те. Има и такива болки, които си ги носи човек и не иска времето да ги лекува. Много хубаво....
  • Поздравявам те за този въздействащ стих!
  • Много ми хареса! Болезнен спомен...
  • Много хубаво.
Random works
: ??:??