Спомен

Поезия

851 0 5

Ти си отиде –

обърна ми гръб,

остави по пясъка

две малки следи...

Очите ми трескаво

някак горят,

сърцето ми лудо

тупти.

Остави ме сам,

сред рева на вълните

с последния мирис

от твойте коси –

далече нанякъде

водят следите,

вдълбани през пътя

на моите дни.

29.08.1985 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Романтик (Христо Костов)

Чудесно е!!! Поздрави!!!

2006-10-11T18:18:54+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Благодаря за вниманието!
Писателче! И на теб благодаря, че ме цитираш! След като съм го написал, значи искам да го прочетат и останалите. А ти си майстор на автоголовете! По-красноречиво не мога да ти определя характера, но се чудя идиот ли си станал в последствие или си се родил така, увреден генетично!

2006-10-11T12:17:43+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Много хубаво и ... тъжно! Поздравления!

2006-10-11T08:44:35+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Хубави или лоши те с в нас. Добре, че са те! Поздрави

2006-10-11T01:31:46+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Прекрасен стих .

Поздрав и усмивка.

2006-10-11T01:08:04+03:00