11 oct 2006, 0:24  

Спомен

  Poesía
856 0 5

Ти си отиде –

обърна ми гръб,

остави по пясъка

две малки следи...


Очите ми трескаво

някак горят,

сърцето ми лудо

тупти.

 

Остави ме сам,

сред рева на вълните

с последния мирис

от твойте коси –

далече нанякъде

водят следите,

вдълбани през пътя

на моите дни.

 

29.08.1985 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно е!!! Поздрави!!!
  • Благодаря за вниманието!
    Писателче! И на теб благодаря, че ме цитираш! След като съм го написал, значи искам да го прочетат и останалите. А ти си майстор на автоголовете! По-красноречиво не мога да ти определя характера, но се чудя идиот ли си станал в последствие или си се родил така, увреден генетично!
  • Много хубаво и ... тъжно! Поздравления!
  • Хубави или лоши те с в нас. Добре, че са те! Поздрави
  • Прекрасен стих .

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...