kasius (Бостан Бостанджиев)
387 1704
11 oct 2006, 0:24  

Спомен 

  Poesía
623 0 5

Ти си отиде –

обърна ми гръб,

остави по пясъка

две малки следи...


Очите ми трескаво

някак горят,

сърцето ми лудо

тупти.

 

Остави ме сам,

сред рева на вълните

с последния мирис

от твойте коси –

далече нанякъде

водят следите,

вдълбани през пътя

на моите дни.

 

29.08.1985 г.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно е!!! Поздрави!!!
  • Благодаря за вниманието!
    Писателче! И на теб благодаря, че ме цитираш! След като съм го написал, значи искам да го прочетат и останалите. А ти си майстор на автоголовете! По-красноречиво не мога да ти определя характера, но се чудя идиот ли си станал в последствие или си се родил така, увреден генетично!
  • Много хубаво и ... тъжно! Поздравления!
  • Хубави или лоши те с в нас. Добре, че са те! Поздрави
  • Прекрасен стих .

    Поздрав и усмивка.
Propuestas
: ??:??