Oct 11, 2006, 12:24 AM  

Спомен

  Poetry
854 0 5

Ти си отиде –

обърна ми гръб,

остави по пясъка

две малки следи...


Очите ми трескаво

някак горят,

сърцето ми лудо

тупти.

 

Остави ме сам,

сред рева на вълните

с последния мирис

от твойте коси –

далече нанякъде

водят следите,

вдълбани през пътя

на моите дни.

 

29.08.1985 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно е!!! Поздрави!!!
  • Благодаря за вниманието!
    Писателче! И на теб благодаря, че ме цитираш! След като съм го написал, значи искам да го прочетат и останалите. А ти си майстор на автоголовете! По-красноречиво не мога да ти определя характера, но се чудя идиот ли си станал в последствие или си се родил така, увреден генетично!
  • Много хубаво и ... тъжно! Поздравления!
  • Хубави или лоши те с в нас. Добре, че са те! Поздрави
  • Прекрасен стих .

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...