Oct 11, 2006, 12:24 AM  

Спомен

  Poetry
853 0 5

Ти си отиде –

обърна ми гръб,

остави по пясъка

две малки следи...


Очите ми трескаво

някак горят,

сърцето ми лудо

тупти.

 

Остави ме сам,

сред рева на вълните

с последния мирис

от твойте коси –

далече нанякъде

водят следите,

вдълбани през пътя

на моите дни.

 

29.08.1985 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно е!!! Поздрави!!!
  • Благодаря за вниманието!
    Писателче! И на теб благодаря, че ме цитираш! След като съм го написал, значи искам да го прочетат и останалите. А ти си майстор на автоголовете! По-красноречиво не мога да ти определя характера, но се чудя идиот ли си станал в последствие или си се родил така, увреден генетично!
  • Много хубаво и ... тъжно! Поздравления!
  • Хубави или лоши те с в нас. Добре, че са те! Поздрави
  • Прекрасен стих .

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...