19.05.2010 г., 18:57 ч.

Спомен 

  Поезия » Пейзажна
530 0 2

Отивам на любимото ми място

което е закътано в гората

по пътя стар – отбивка вдясно

и после в манастира на душата

 

Поемам по пътеката позната

говоря си със пеещите птици

шептят тревите смеят се цветята

и пърхат пеперуди и мушици

 

не знае никой мястото ми тайно

обичам сам да чувствам тишината

на горското ухание омайно

да вдишвам с пълна сила аромата

 

поспирам да погледна синевата

и облаците плуващи във нея

пастелените багри на гората

от колко време аз за тях копнея

 

но трябва да се връщам – а не искам

видението сладко да оставя

пред погледа ми в ручей бистър

една сълзичка бавно се удавя...

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??