Спомен
Отивам на любимото ми място
което е закътано в гората
по пътя стар – отбивка вдясно
и после в манастира на душата
Поемам по пътеката позната
говоря си със пеещите птици
шептят тревите смеят се цветята
и пърхат пеперуди и мушици
не знае никой мястото ми тайно
обичам сам да чувствам тишината
на горското ухание омайно
да вдишвам с пълна сила аромата
поспирам да погледна синевата
и облаците плуващи във нея
пастелените багри на гората
от колко време аз за тях копнея
но трябва да се връщам – а не искам
видението сладко да оставя
пред погледа ми в ручей бистър
една сълзичка бавно се удавя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
