Спомен...
Късчета от мръсно огледало,
изтъркано червило, стар парфюм...
Миналото отдавна извървяно
и шепот от забравен филм...
Заровени мечти дъждът измива,
реки от чуства тръгват пак
и страх, и болка този дъжд разкрива...
Изгубени мечти се връщат в нас...
Театър странно-смешен с теб играем
с маските от счупено стъкло
и сякаш може този път да стане -
да се излъжем, че е за добро...
На черно-бял екран стоим с тебе.
Застинала е цялата земя.
Нима и чуства нямам вече?!
Нима с теб душата ми умря?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Стефчева Всички права запазени
