3 ene 2007, 21:06

Спомен...

  Poesía
984 0 3
Късчета от мръсно огледало,
изтъркано червило, стар парфюм...
Миналото отдавна извървяно
и шепот от забравен филм...
Заровени мечти дъждът измива,
реки от чуства тръгват пак
и страх, и болка този дъжд разкрива...
Изгубени мечти се връщат в нас...
Театър странно-смешен с теб играем
с маските от счупено стъкло
и сякаш може този път да стане -
да се излъжем, че е за добро...
На черно-бял екран стоим с тебе.
Застинала е цялата земя.
Нима и чуства нямам вече?!
Нима с теб душата ми умря?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...