Jan 3, 2007, 9:06 PM

Спомен...

  Poetry
983 0 3
Късчета от мръсно огледало,
изтъркано червило, стар парфюм...
Миналото отдавна извървяно
и шепот от забравен филм...
Заровени мечти дъждът измива,
реки от чуства тръгват пак
и страх, и болка този дъжд разкрива...
Изгубени мечти се връщат в нас...
Театър странно-смешен с теб играем
с маските от счупено стъкло
и сякаш може този път да стане -
да се излъжем, че е за добро...
На черно-бял екран стоим с тебе.
Застинала е цялата земя.
Нима и чуства нямам вече?!
Нима с теб душата ми умря?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Стефчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...