10.04.2007 г., 13:38 ч.

Спомен 

  Поезия
743 0 3
В стаята ти се прокрадва миг безвремие.
Притискаш ме, вливаш се във мен,
а мракът е пропит от светлина и примирение
свято слени, тихо губя се в теб, ти в мойта нощ
цветиш Ден...
Усещам те... тишината люби нашия покой,
неумираща нирвана ни превзема.
Една молитва, един олтар, мигът е мой,
когато прашна памет на моя спомен животворен
крилата не отнема....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Борисова Всички права запазени

Предложения
: ??:??