В стаята ти се прокрадва миг безвремие.
Притискаш ме, вливаш се във мен,
а мракът е пропит от светлина и примирение
свято слени, тихо губя се в теб, ти в мойта нощ
цветиш Ден...
Усещам те... тишината люби нашия покой,
неумираща нирвана ни превзема.
Една молитва, един олтар, мигът е мой,
когато прашна памет на моя спомен животворен
крилата не отнема....
© Рая Борисова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
