Apr 10, 2007, 1:38 PM

Спомен

  Poetry
922 0 3
 

В стаята ти се прокрадва миг безвремие.

Притискаш ме, вливаш се във мен,

а мракът е пропит от светлина и примирение

свято слени, тихо губя се в теб, ти в мойта нощ

                                           цветиш Ден...




Усещам те... тишината люби нашия покой,

неумираща нирвана ни превзема.

Една молитва, един олтар, мигът е мой,

когато прашна памет на моя спомен животворен

                                         крилата не отнема....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...