Спомен
В стаята ти се прокрадва миг безвремие.
Притискаш ме, вливаш се във мен,
а мракът е пропит от светлина и примирение
свято слени, тихо губя се в теб, ти в мойта нощ
цветиш Ден...
Усещам те... тишината люби нашия покой,
неумираща нирвана ни превзема.
Една молитва, един олтар, мигът е мой,
когато прашна памет на моя спомен животворен
крилата не отнема....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рая Борисова Все права защищены
