10 апр. 2007 г., 13:38

Спомен 

  Поэзия
662 0 3
 

В стаята ти се прокрадва миг безвремие.

Притискаш ме, вливаш се във мен,

а мракът е пропит от светлина и примирение

свято слени, тихо губя се в теб, ти в мойта нощ

                                           цветиш Ден...




Усещам те... тишината люби нашия покой,

неумираща нирвана ни превзема.

Една молитва, един олтар, мигът е мой,

когато прашна памет на моя спомен животворен

                                         крилата не отнема....

© Рая Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??