Спомен от допир

19.03.2008 г., 11:44 ч.

Поезия » Друга

655 0 9

Поне веднъж да бе
обърнал взор, но не,
безмълвно път пое,
ясно знаещ накъде.
Любов там не отпи,
обич капка не взе...
Чудни краски реди
едно самотно сърце.
Ранено дълго кърви.
Няма лек в самотата.
Избива кръвта, рови,
тъмно зее в душата... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен от допир

Искате да прочетете повече?

Предложения