Аз пленник съм на твоите очи -
очите ми в очите ти са влюбени,
с очи поглъщам чистите лъчи
и стават твоите очи по-хубави.
Мигът неспрян от Гьоте ли си
или си вечност, мъжки порив спряла?
Душата ти в душата ми шепти
и слуша я плътта ми занемяла.
Денят ми е изпълнен с твоята хубост,
с небето на очите, с бриза на смеха,
с вълните на косата, с изгрева на кожата
и в мен ликуват дяволите на греха.
Мисълта ми изпълва света с твоя лик,
както кръгове луди във водно пространство
размножават на допира дръзкия миг.
Колко тъжни са голите пръсти на клоните,
как безжалостно зимния вятър ги брули !
Крача сама из леса, дето боса догоних те
и те крия в пламтящия спомен на юли.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени