31 авг. 2014 г., 18:43

Спомен от юли

527 0 0

Аз пленник съм на твоите очи -

очите ми в очите ти са влюбени,

с очи поглъщам чистите лъчи

и стават твоите очи по-хубави.

 

Мигът неспрян от Гьоте ли си

или си вечност, мъжки порив спряла?

Душата ти в душата ми шепти

и слуша я плътта ми занемяла.

 

Денят ми е изпълнен с твоята хубост,

с небето на очите, с бриза на смеха,

с вълните на косата, с изгрева на кожата

и в мен ликуват дяволите на греха.

 

Мисълта ми изпълва света с твоя лик,

както кръгове луди във водно пространство

размножават на допира дръзкия миг.

 

Колко тъжни са голите пръсти на клоните,

как безжалостно зимния вятър ги брули !

Крача сама из леса, дето боса догоних те

и те крия в пламтящия спомен на юли.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...