Спомен с дъх на портокали
Зимна нощ, вън искри белотата,
стиснал крехки, измръзнали длани,
детски спомен дойде да остане,
да накичим с играчки елхата.
Плахо с пръсти игличките гали,
и в играчките образ оглежда
и ме пита, но плахо, с надежда,
ще му дам ли сега портокали,
че шейната е още далече,
дядо Мраз... Той елените впряга...
Мое мъничко, плахо човече,
ще ти дам портокали, веднага!
Ще ти дам и играчки и книги,
за които си беше мечтало,
ето, наше е времето цяло,
остани още малко. Не стига,
тази нощ, а е дълга, сред зима,
да ме стоплиш с надеждица дребна,
че на някого пак съм потребна,
портокала на две ще делиме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
