15.06.2018 г., 19:32 ч.

Спомен за баба 

  Поезия
324 2 4

Споменът от стаята на баба.

От нейната осанка слаба.

От тънките ѝ сребърни коси...

Ах, Боже, ако можеш я върни!

 

Липсваш ми! Ти чу ли?

Липсват ми ястията ти ухайни;

приказките ти омайни...

Липсваш ми! Разбери!

 

Помня цветята, които гледаше на балкона.

Помня как чистехме боб, опънали найлона.

Учеше ме да бъда пестелива

и по-малко срамежлива.

 

Образът ти избледнява в тишината.

Седя на леглото в стаята позната.

Мълча и слушам. Дали ще чуя твоя глас?

Уви, усещам как сковавам се от мраз.

 

Сълзите търкулват се по бузите горещи.

Споменът от запалените гробни свещи

застига ме. Задушава ме. Ненужни вещи

оставят мъртвите. Споменът от тях те стяга като клещи.

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??