Спомен за Баба и Дядо
СПОМЕН ЗА БАБА И ДЯДО
… облаците чепкат мокра вълна вредом върху сурото небе,
дядо Станко мъкне откъм хълма диви круши в пътното торбе,
баба Лена чака под сачака – подир миг дъждът ще завали,
и ще грейне къщицата в мрака, сгушена край селските къшли,
Шаро край колибката си куча ще си тръска вехтия синджир,
и ще къкри бобецът на туча в дворчето с дъхтящия чимшир,
иде вечер – топла, дълбоока! – нощ за обич и спокоен сън,
кой съм в нея? – друмник без посока, хлътнал си из спомените вдън.
И – додето огънецът пуши покрай мен – един смълчан хлапак,
гризнах с дядо Станко диви круши и потънах в дрезгавия мрак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
