7.03.2006 г., 12:15

Спомен за целувка

2.1K 0 2
Озари се погледа ти,нееобятен,
от таз искрица,пламнала в него.
А в моя поглед тя събужда
див пламък,викащ любовта.

И в този миг желая те до мен.
Обичам те!Живея в очакване.
Чакам пак да ме погледнеш,
както в онзи,тъй далечен ден.

Но ти отново си отиваш сам.
А аз потъвам в копнеж по теб.
Отново в спомени се връщам,
да си припомня твоите целувки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...