Имат силен характер твойте криви по детски резци.
(Да си спомня дали моите бяха такива – не мога...)
Търся себе си в твоята дързост, заплетена в рижи коси
и в луничките – пръски от бохемската четка на Бога.
Носиш наръч усмивки, по-щедри от песен в Родопа,
а в ума ти натрапчиво диша съседската зряла череша.
Вместо тихо да стъпваш - по воински жизнено тропаш
да те чуе Животът и да има предвид, че е смешен.
Вярваш в духове, в змии, които изскачат от мивката,
затова в коридора развиваш бързичко скорост от сто.
Аз старея, но ти...все уверено крачиш в усмивката,
дето често забравям сутрин рано във мойто легло.
© Елена Биларева Всички права запазени