thedac (Димитър Драганов)
865 1128
20.11.2021 г., 15:01 ч.

Спомен за една фатална жена 

  Поезия
281 1 3

След онази фатална жена
няма вече защо да се мъча.
Няма вече защо да мълча.
Тишината потисната глъч е.

Много нощи не можех да спя
от тъга и от мисли по нея.
Тя си тръгна – фатална жена,
и животът ми спря да се смее.

Тя ме смаза с усмивка лъжа
и беляза за двеста години.
Тя застреля в лице любовта.
Още помня очите ѝ сини...

След онази фатална жена
си заминах съсипан полека.
Ако тя зачете се в това –
нека мен ме забрави вовеки.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??