Спомен за една фатална жена
След онази фатална жена
няма вече защо да се мъча.
Няма вече защо да мълча.
Тишината потисната глъч е.
Много нощи не можех да спя
от тъга и от мисли по нея.
Тя си тръгна – фатална жена,
и животът ми спря да се смее.
Тя ме смаза с усмивка лъжа
и беляза за двеста години.
Тя застреля в лице любовта.
Още помня очите ѝ сини...
След онази фатална жена
си заминах съсипан полека.
Ако тя зачете се в това –
нека мен ме забрави вовеки.
© Димитър Драганов All rights reserved.
