sunnyto90 (Криси)
4 0
23.02.2008 г., 8:56 ч.

Спомен за една голяма любов 

  Поезия » Любовна
1120 0 3
 

Погледнах очите ти и в миг разбрах истината -

всичко беше минало...

и любовта, и нежността, и милите думи вече не бяха същите.

Ти се промени пред очите ми,

а аз не направих нищо, за да те спра...

 

Отново поглеждам към часовника с онзи трепет,

който чувствах винаги преди да те видя.

Но се сблъсквам с реалността,

а тя е толкова жестока.

 

Ти успя да продължиш напред и да ме забравиш,

ала аз едва ли ще успея да го сторя...

Защо ли?

Защото ти си в сърцето ми, в онова тайно кътче,

което пазех само за теб...

 

Проклинам мига, в който се отказах да се боря...

Дали това беше грешката ми

или по-скоро бе най-големия подарък,

който някога съм ти правила.

 

Ти се усмихваш все така,

както в първия миг, когато те срещнах.

Щастлив си, но с друга,

не с мен...

 

А нашата любов?

И тя ли беше лъжа

или беше просто нещо, с което да запълваш времето си?

 

Виждаш ме и ме подминаваш...

Не заслужих дори поздрава ти.

Знай, че не търся вината в теб -

аз сгреших, защото те обичах повече от себе си!

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • до болка истинско! с обич, Криси!
  • да,когато обичаш,обичаш другия повече от себе си...но ако и с него не е така,то такава обич е нещастие!Позволи на времето да те излекува и продължи напред!
  • Истинско и бликащо от раненото ти сърце!Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??