Спомен за една голяма любов
Погледнах очите ти и в миг разбрах истината -
всичко беше минало...
и любовта, и нежността, и милите думи вече не бяха същите.
Ти се промени пред очите ми,
а аз не направих нищо, за да те спра...
Отново поглеждам към часовника с онзи трепет,
който чувствах винаги преди да те видя.
Но се сблъсквам с реалността,
а тя е толкова жестока.
Ти успя да продължиш напред и да ме забравиш,
ала аз едва ли ще успея да го сторя...
Защо ли?
Защото ти си в сърцето ми, в онова тайно кътче,
което пазех само за теб...
Проклинам мига, в който се отказах да се боря...
Дали това беше грешката ми
или по-скоро бе най-големия подарък,
който някога съм ти правила.
Ти се усмихваш все така,
както в първия миг, когато те срещнах.
Щастлив си, но с друга,
не с мен...
А нашата любов?
И тя ли беше лъжа
или беше просто нещо, с което да запълваш времето си?
Виждаш ме и ме подминаваш...
Не заслужих дори поздрава ти.
Знай, че не търся вината в теб -
аз сгреших, защото те обичах повече от себе си!
© Криси All rights reserved.
