Спомен за една любов

24.11.2007 г., 21:11 ч.

Поезия

535 0 0

Търсих дланите ти по стените.
По пода рисувах сенките на две очи.
Изпуснах си мечтите,
сетне копирах от миналото две сълзи.

Защото приказката свърши твърде рано.
А бе дошла толкоз късно.
И мислите, изтъкани от спомените само,
в огледалото се гледат, нека видят, че са мръсни.

Защото аз те чаках.
Ти беше ли с мен вчера, днес... или някога?
После в мъгли се лутах... малко плаках.
По магистрали вървях... изгубих я пряката...

... пътя не знаех за връщане.
А ти сбогом ли каза тогава?
Нямаше сляпо обръщане...
Само перона, влака... и пустата гара...

Оная пейка глуха е сега.
Дори есента я отминава.
Няма си килимче от жълтички листа.
Самотно зеят издълбани нечии имена...

И когато връщам се назад,
чудя се имаше ли поне капчица любов?
Или онова, дето имах го за „нас”,
не бе просто лъжата на моя живот?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.