Спомен за една любов
Търсих дланите ти по стените.
По пода рисувах сенките на две очи.
Изпуснах си мечтите,
сетне копирах от миналото две сълзи.
Защото приказката свърши твърде рано.
А бе дошла толкоз късно.
И мислите, изтъкани от спомените само,
в огледалото се гледат, нека видят, че са мръсни.
Защото аз те чаках.
Ти беше ли с мен вчера, днес... или някога?
После в мъгли се лутах... малко плаках.
По магистрали вървях... изгубих я пряката...
... пътя не знаех за връщане.
А ти сбогом ли каза тогава?
Нямаше сляпо обръщане...
Само перона, влака... и пустата гара...
Оная пейка глуха е сега.
Дори есента я отминава.
Няма си килимче от жълтички листа.
Самотно зеят издълбани нечии имена...
И когато връщам се назад,
чудя се имаше ли поне капчица любов?
Или онова, дето имах го за „нас”,
не бе просто лъжата на моя живот?
По пода рисувах сенките на две очи.
Изпуснах си мечтите,
сетне копирах от миналото две сълзи.
Защото приказката свърши твърде рано.
А бе дошла толкоз късно.
И мислите, изтъкани от спомените само,
в огледалото се гледат, нека видят, че са мръсни.
Защото аз те чаках.
Ти беше ли с мен вчера, днес... или някога?
После в мъгли се лутах... малко плаках.
По магистрали вървях... изгубих я пряката...
... пътя не знаех за връщане.
А ти сбогом ли каза тогава?
Нямаше сляпо обръщане...
Само перона, влака... и пустата гара...
Оная пейка глуха е сега.
Дори есента я отминава.
Няма си килимче от жълтички листа.
Самотно зеят издълбани нечии имена...
И когато връщам се назад,
чудя се имаше ли поне капчица любов?
Или онова, дето имах го за „нас”,
не бе просто лъжата на моя живот?
© Ди All rights reserved.
