Търсих дланите ти по стените.
По пода рисувах сенките на две очи.
Изпуснах си мечтите,
сетне копирах от миналото две сълзи.
Защото приказката свърши твърде рано.
А бе дошла толкоз късно.
И мислите, изтъкани от спомените само,
в огледалото се гледат, нека видят, че са мръсни.
Защото аз те чаках.
Ти беше ли с мен вчера, днес... или някога?
После в мъгли се лутах... малко плаках.
По магистрали вървях... изгубих я пряката... ...