Спомен за лятото
със онзи шумен влак на отлива
прибрало във веселия куфар
шарения карнавал на плажовете.
Изтече през очите на едно момиче
останало единствено със гарата
и тътена на изстиналите релси,
вплело в думи аромата на очакването.
Лятото-нахална,млада блудница
дошла да влюби някой неочаквано,
без предизвестие тръгнала внезапно,
целувайки короните на утрешни дървета
без тъга,без сбогом,без съчувствие.
Опустели плажове,самотни клони
гонят сянката му по дългите си улици,
подритва лъскавите станиоли вятърът
в дъждовния следобед свирейки...
Ах лятото,лятото отиде си забързано,
като нахална,млада блудница
оставило едно намигване на времето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Вълканова Всички права запазени