11 янв. 2006 г., 21:08

Спомен за лятото

1.2K 0 2
Лятото,лятото отиде си забързано
със онзи шумен влак на отлива
прибрало във веселия куфар
шарения карнавал на плажовете.
Изтече през очите на едно момиче
останало единствено със гарата
и тътена на изстиналите релси,
вплело в думи аромата на очакването.
Лятото-нахална,млада блудница
дошла да влюби някой неочаквано,
без предизвестие тръгнала внезапно,
целувайки короните на утрешни дървета
без тъга,без сбогом,без съчувствие.
Опустели плажове,самотни клони
гонят сянката му по дългите си улици,
подритва лъскавите станиоли вятърът
в дъждовния следобед свирейки...
Ах лятото,лятото отиде си забързано,
като нахална,млада блудница
оставило едно намигване на времето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...