Спомен за лятото
През житни поля тичах боса,
на слънцето с дъха в косите.
И вярвах, че в себе си нося
на класове златни душите.
И мислех си: "В мен лято грее,
тук облачни не ще са дните!"
Сърцето ми вечно умее
на други да пие сълзите.
И синьо, високо небето
по цял ден гледах, засмяна.
А скачаше в мене детето,
то облаче в опит да хване.
Уви, бързо лятото свърши.
Погуби го зимната заран.
Тя светли лъчите прекърши.
Събудих се в студа обляна.
Увехна тя - мойта усмивка.
Загубиха цвят и косите.
Догаря последна обвивка-
за спомен опора в гърдите.
И бързо съблякох одежди,
от слънчеви зайчета шити.
Напразно таяха надежди
на класове златни душите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есенна песен Всички права запазени
