Спомен за лятото

Mar 26, 2011, 11:55 AM

Poetry » Other

740 0 2

През житни поля тичах боса,
на слънцето с дъха в косите.
И вярвах, че в себе си нося
на класове златни душите.
И мислех си: "В мен лято грее,
тук облачни не ще са дните!"
Сърцето ми вечно умее
на други да пие сълзите.
И синьо, високо небето
по цял ден гледах, засмяна.
А скачаше в мене детето,
то облаче в опит да хване. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен за лятото

Want to read more?

Random works