16.11.2006 г., 15:00

Спомен за любов

6K 0 6
В спомени отнася се душата,
копнежи да те зърне тя за миг,
та дори да плаче тя от болка,
че няма да те задържи...
Късно вече е за наш`та обич,
но сърцето все в теб кълне се,
мислите ми гръб обърнаха ти
и на друг живота подариха -
с него те споделят дните,
с него те споделят и мечтите!
Но дълбоко в мен крещи дете -
момиче нежно с блеснали очи,
момиче с усмивка на уста,
усмивката отправена към теб!
Изниква то от спомен незабравен -
изпълнен ден от нежна страст.
Напомня ми за онзи ден далечен,
за сигурни преградки,
дарявящи спокойствие в душата,
напомня за целувката копняна,
за страстите, сънувани и дълго пазени!
Желание напираше в очите,
желание единственно за теб
и страст, невиждана от друг,
дарих ти аз в онзи миг.
И нежен спомен ти остави,
да сгрява моята душа,
че дълга зима ни посрещна,
просмука се студа в душата ти
и в леден принц превърна те.
Ти моята любов оставаш,
но далеч от мен ще бъдеш занапред,
далеч, в чуждите прегръдки.
Сега за друг са моите целувки,
мойте страсти, моите копнежи,
с него аз мечтите споделих,
но спомена ще пазя в сърцето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • а дано!!!!да не е вечно...
  • даза радост или съжаление нищо не е вечно,може да е дълго,но не и вечно
  • а дали затихва болката?
  • А можеби няма?Но това вече не е толкова важно-знаеш ли с времето осъзнах,че човек наистина го боли най-много от собствените му надежди и когато те умрат и болкота от тях утихне,можеш спокойно,без ней да кажеш:"обичам те...бъди щастлив-дори и с друга"
  • той не те заслужаваше и за това винаги ще съжалява че те загуби!но ти не тъжи спомена ще отмине някой ден

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...