Спомен за любов
копнежи да те зърне тя за миг,
та дори да плаче тя от болка,
че няма да те задържи...
Късно вече е за наш`та обич,
но сърцето все в теб кълне се,
мислите ми гръб обърнаха ти
и на друг живота подариха -
с него те споделят дните,
с него те споделят и мечтите!
Но дълбоко в мен крещи дете -
момиче нежно с блеснали очи,
момиче с усмивка на уста,
усмивката отправена към теб!
Изниква то от спомен незабравен -
изпълнен ден от нежна страст.
Напомня ми за онзи ден далечен,
за сигурни преградки,
дарявящи спокойствие в душата,
напомня за целувката копняна,
за страстите, сънувани и дълго пазени!
Желание напираше в очите,
желание единственно за теб
и страст, невиждана от друг,
дарих ти аз в онзи миг.
И нежен спомен ти остави,
да сгрява моята душа,
че дълга зима ни посрещна,
просмука се студа в душата ти
и в леден принц превърна те.
Ти моята любов оставаш,
но далеч от мен ще бъдеш занапред,
далеч, в чуждите прегръдки.
Сега за друг са моите целувки,
мойте страсти, моите копнежи,
с него аз мечтите споделих,
но спомена ще пазя в сърцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефани Всички права запазени
за радост или съжаление нищо не е вечно,може да е дълго,но не и вечно