Спомен за Любовта...

Спомен за Любовта...

В полунощ в студентската ми стая

аз чаках я да дойде с Любовта,

но как ли бих могъл да я позная,

че сам не знаех как изглежда тя...

С писма се бяхме с нея запознали

(че нямаше тогава интернет) –

в тях имаше и снимка, но едва ли

би някой да се влюби във портрет...

...И маса заредена за двамина,

шампанското във кофичка със лед

(тя, цялата стипендия замина –

включително трамвайният билет!)...

...Луната прелестна... Нощта бе светла...

Ала́ когато с полунощен чар

ми шепнеха звездите да отметна

сам тази дата в своя календар –

и тя нахлу: внезапна, ураганна,

и шеметно във транс ме прелъсти́,

и на Страстта в торнадото ме грабна

и там до днес все още ме върти́...

25.06.2010.                               

*iuvenes dum sumus – (лат.): ..“.докато сме млади“

(от студентския химн: Gaudeamus igitur iuvenes dum

sumus – да се веселим докато сме млади)