12.08.2024 г., 7:13

Спомен за момче

290 1 1

СПОМЕН ЗА МОМЧЕ

 

... понякога излизам на полето и тръгвам през братилите нивя,

и смислям си момченцето, което светът от мен безжалостно отвя –

прочело седем книжици по списък от хубавата класна в трети клас,

рояк светулчици да ме улисат – да ги лепя на челото си аз,

да хвърлям бели камичета в яза, водата да ми гъне колелца,

тъй неразбрал, че дядо забеляза как си крада от полога яйца,

 

да уловя из подмола пъстърва на червейче – със кукичка за сом,

и след епоха-две да се завърна в прекрасната илюзия за дом! –

мъниче с бяла ризка на райета! – завинаги изчезнало оттук,

един далечен спомен за поета, досаден с тия рими във Фейсбук,

почесал Мурджо зад ушите в двора, да се кача на Белия баир –

част от светата фауна и флора, разпръсната из Божия Всемир.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...