Aug 12, 2024, 7:13 AM

Спомен за момче

  Poetry
305 1 1

СПОМЕН ЗА МОМЧЕ

 

... понякога излизам на полето и тръгвам през братилите нивя,

и смислям си момченцето, което светът от мен безжалостно отвя –

прочело седем книжици по списък от хубавата класна в трети клас,

рояк светулчици да ме улисат – да ги лепя на челото си аз,

да хвърлям бели камичета в яза, водата да ми гъне колелца,

тъй неразбрал, че дядо забеляза как си крада от полога яйца,

 

да уловя из подмола пъстърва на червейче – със кукичка за сом,

и след епоха-две да се завърна в прекрасната илюзия за дом! –

мъниче с бяла ризка на райета! – завинаги изчезнало оттук,

един далечен спомен за поета, досаден с тия рими във Фейсбук,

почесал Мурджо зад ушите в двора, да се кача на Белия баир –

част от светата фауна и флора, разпръсната из Божия Всемир.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...