Спомен за моята съпруга
СПОМЕН ЗА МОЯТА СЪПРУГА
За мен
тя бе Кармен.
Сарот. И Кемпбъл.
За мен тя беше просто три в едно.
И аз, пиян от ниския й тембър,
приличах на запалено сено.
А тялото...
Какво изящно тяло!
Тя бе сърна в безименни гори.
Съществена частица от началото,
което всички
прави ни
добри.
Люля ме тя
във своите зеници.
На пазвите си топли ме люля.
Тя ме остави да живея – с птици,
с гори, морета,
плажове,
поля.
Свободен
като Господ във неделя,
ситних ѝ ситен наниз от звезди.
А после наредих ѝ дом. А челяд –
за приказ челяд
тя ми нареди.
Надигнах се.
Целунах я. И зная –
запалил бих Троянската война.
Защото всъщност аз живях във Рая
с жена ми –
най-прекрасната
Жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
