24.11.2006 г., 22:10

Спомен за ритъм

808 0 17

Докосва познатата балада -

ритъм  нежен, мелодичен.

Разчувства ме, просълзява

свиден спомен, романтичен.

 

Дали бе танц или летяхме?

Влюбени, полет на сърцата,

за наша песен я избрахме…

усмихваше ни в такт лицата.

 

Страните леко се докосваха,

ръцете ни притискаха телата,

безтегловни, звуците спираха,

ние - не, носехме се на вълната.

 

Слушам я сега, вече посребряла,

снагата трудно ще затанцува,

но виж,  душата не е остаряла:

носи се, погледни как тактува.

 

Усещаш ли? Чуй и си спомни…

Туптят сърцата в ритъм лудо,

ела, със своята душа ме покани.

Понасяме се, мили мой, ах чудо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стареем, отдавна не танцуваме,
    младоста отмина,годините летят,
    но музиката любовна още чуваме
    в ритъм нежен душите ни трептят.

    Благодаря за коментара Стефан.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Много благодаря Силвия и Катя ...
    Поздрав с усмивка за вас ще пратя.

  • Един забравен спомен
    възкрасна в този час,
    музика, миг съкровен
    върна трепетите в нас.

    Роси благодаря за коментара.

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ти Чар.
    Красив ... коментар.

    Поздрав и усмивка.
  • Прекрасно е! Накара ме да се усмихна!
    Продължавай напред!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...