СПОМЕН ЗА СТАРАТА КЪЩА
СПОМЕН ЗА СТАРАТА КЪЩА
От сливата пред къщи тихо капе
на бавни глътки дъхава ракия.
Щурците, коленичили, потапят
цигулките си в тъмното и пият…
Самотна улулица се оплаква
сред тайните на мрака поразхлабен…
Потраква щъркелът, забоден на сачака,
през своя сън капанчето за жаби…
Добрата, доверчива стара котка
преде конци за слабите си мощи…
Възглавницата диша с мене кротко,
в компания със мислите ми нощни…
И тъй не ми се иска да заспивам,
стаен сред този светъл свят на здрача!…
Луната през перденцето попива
и чувам как във мене някой плаче…
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
