Обичам те!
Думи две са това!  
И заради тях -
раздяла с болка една.
Месец, два и си отиде... 
"Обичам те" ...
Иcкаше да чуеш ти от мен. 
Но аз не го изреках!
Нима не ти доказах,
колко значиш ти за мен?
Нима не ти доказах,
че обичам те за ден?
И сега какво...?
Mълчиш пред мен!
Но защо?...
Знаеш ли, какво? 
Казаха ми, че още
мислиш ти за мен... 
Защо не вярвам аз?
Hо и ти не повярва,
че отново те желая аз!
Вечер тайничко си те представям
и спомням си за времетo
в което бяхме аз и ти -
заедно щастливи до зори.
Заспивам и в сънищата
се явяваш ти... 
Но на сутринта разбирам,
че всичко е спомен отлетял...
Знам, че трябва да ти се обадя.
Знам, че трябва да говоря с теб.
Но не мога мили. Разбери ме!
Горда съм!
И акo трябва горда ще умра 
и спомена си вечен
ще погреба със мен,
за да си винаги до мен!