25.01.2008 г., 16:43

Спомен за теб...

1.3K 0 37

Гледайки този клип:

 http://www.youtube.com/watch?v=E377EvTuA0g&feature=related

такива мисли ме налетяха. Ако го пуснете на втори прозорец докато четете това, ще видите думите по-долу в картини.

 

*    *     *    *     *

 

И бягат мислите, като комети,

из звездните пространства на дъха ми,

над моретата в контури на планети,

в небета на умиращи сияния...

По мокрите алеи на дърветата

и кулите на вечното познание,

край градските дворци и минаретата,

сред облаци от жълти обаяния...

В кървящи изгреви и залези,

сред мъглите на самотни острови,

потънали в галактики от набези

и релефи лунни от безмостия...

Сред взривове и фойерверки от емоции,

обливащи в колори същността ми,

в вини, разчупени на порции,

погребани във съвестта на тишината...

 

*    *     *    *     *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • plamenige (Господин Браунстоун): Ами какво мога да кажа аз? То завистта какво ли не прави от човека?!...
  • звучи ми неземно,затова е и толкова красиво...
  • Факт е че това е прекрасно произведение! Даже си нямам представа защо се слуша някои, който е един на сто! Нали знаете, че когато всички са в една посока винаги ще се намери някой, който да е в обратната! След като всички казват че Валентино пише прекрасно, значи онзи човек може би трябва да се замисли че това е така! Знаете как седи въпроса с мнозинството! Разбирасе има право на мнение, но не мисля че то трябва да се изкаже така! Или ако този човек има личен проблем с Валентино, много просто е да му пише на имейла вместо да занимава другите с неговите недобронамерени критики!
  • nemesis888 (Мирослав Михов) Аз отдавна спрях, но както виждам "приятрелю" в безсилието си продължавате да плюете жлъч. Не се занимавайте повече с мен, както аз отдавна го правя....
    Не ви било останало чисто място по подметките - ах горкия! А какво да кажа аз - та аз направо си изхвърлих обувките.....
  • Прекрасно,както всички останали творби!С голямо удоволствие ги търся,за да си доставя радост и блаженство!Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...