Спомена превръщам в мечта
Очи притварям.
Безутешно плача.
Сърцето ми прелива от сълзи.
Но пак не смея честно да призная,
че времето магията уби.
Изгубена съм.
В мъката самотна.
Попарена съм, роза, от слана.
А беше топло слънце в есента ми.
Дано не съм забравена следа!
Усмихвам се.
Болката пречиства.
Спомена превръщам във мечта.
"Благодаря ти, Боже! - пак изричам, -
за пролетното слънце в есента".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
