2.04.2007 г., 15:39 ч.

Спомена превръщам в мечта 

  Поезия
834 0 6
Очи притварям. Безутешно плача. Сърцето ми прелива от сълзи. Но пак не смея честно да призная, че времето магията уби. Изгубена съм. В мъката самотна. Попарена съм, роза, от слана. А беше топло слънце в есента ми. Дано не съм забравена следа! Усмихвам се. Болката пречиства. Спомена превръщам във мечта. "Благодаря ти, Боже! - пак изричам, - за пролетното слънце в есента".

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??