Спомени
Потънал в спомени от моите години,
какво посях назад в угарта?
Семената ли изядоха ги някакви гадини,
дали не дадох ви пък капка доброта.
Аз знам, че сипят се по мен обвинения,
че винаги съм бил студен с вас.
Но тъй живота е устроен - с приключения,
далеч съм аз - не чувам детския ви глас.
Годините, те болката лекуват,
раните дълбоки все някак ще зарастат.
Отворих аз сърцето си широко вече,
спомените от живота ще оставя в годините далече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Всички права запазени