11.12.2008 г., 13:29

Спомени

889 0 1
Спомени

Потънал в спомени от моите години,
какво посях назад в угарта?
Семената ли изядоха ги някакви гадини,
дали не дадох ви пък капка доброта.

Аз знам, че сипят се по мен обвинения,
че винаги съм бил студен с вас.
Но тъй живота е устроен - с приключения,
далеч съм аз - не чувам детския ви глас.

Годините, те болката лекуват,
раните дълбоки все някак ще зарастат.
Отворих аз сърцето си широко вече,
спомените от живота ще оставя в годините далече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Васе, дано забравиш тежките спомени, колкото може по-скоро и дано вече бъдеш щастлив и усмихнат!
    Няма нищо по-хубаво от една усмивка!
    Поздрав друже и успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...