Dec 11, 2008, 1:29 PM

Спомени

Poetry » Other

890 0 1

Спомени

Потънал в спомени от моите години,
какво посях назад в угарта?
Семената ли изядоха ги някакви гадини,
дали не дадох ви пък капка доброта.

Аз знам, че сипят се по мен обвинения,
че винаги съм бил студен с вас.
Но тъй живота е устроен - с приключения,
далеч съм аз - не чувам детския ви глас.

Годините, те болката лекуват,
раните дълбоки все някак ще зарастат.
Отворих аз сърцето си широко вече,
спомените от живота ще оставя в годините далече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

shkaf4eto (Валентин Добрев)

Васе, дано забравиш тежките спомени, колкото може по-скоро и дано вече бъдеш щастлив и усмихнат!
Няма нищо по-хубаво от една усмивка!
Поздрав друже и успех!

2008-12-11T14:36:57+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0